В резюме

На кратко тези дни са много различни и пълни с различни емоции. Първо една раздяла, неприятна, но нужна и все пак...гадно е. После приятелка на моя приятелка, за която много бях слушала катастрофира с цялото си семейство. Детенцето е в шок и цялото изпотрошено, жената в кома, мъжа е добре... и когато разбрах ми стана много тъжно.
В неделя пък ходих да се разходя до Сандански (то каква разходка като се спука да вали) и на връщане видях една катастрофа на Владая, за която по-късно същия ден чух, че четирима души са загинали на място при удар на тир с лек автомобил. Същата вечер след като се прибрахме тръгнахме да ходим на кино, но едни приятели спукаха гума и три часа се занимавахме с тази гума, измръзнахме от студ и дъжд ни валя...и всичко заради един глупав автомонтьор, който затегнал с гайкомера зверски гайките на гумата и няма сваляне. Та накрая с флекса...занимавка. Днес пък пътувайки към работа една кола се беше запалила на Цариградско шосе, така и не разбрах какво е станало. Цял ден имах много работа, към края на деня получих 11 рози по куриер и знам, че без да знаеш ще ти прозвучи доста объркано, но съвсем се натъжих............това нищо няма да промени.
И сега съм толкова уморена че смятам да си лягам.Лека нощ!

Глад за снимки

Както се досещате 1 година ме гонеше особен глад за снимки и затова този пост посвещавам на снимките. Ще си постна ей така няколко кадъра да им се радвам, някой са от моята нова камерка, някой са от чужди, а може да сложа и няколко от телефон, пък да видите кой има най-добрия фотоапарат :-P

Виновниците да имам розовия фотоапарат. Това е втората снимка от камерката мисля, веднага след като ми я подариха.

На рождения ми ден



В къщи



Кървавото кладенче - Рибарица



Непознато детенце на Рибарица

Въоръжена и опасна

Вчера ходихме да стреляме с Любо в един много хубав комплекс в Стрелбище - The Gym се казва. Доста се изумих от мястото. Голяма постройка с ужасно голям фитнес, зала за масажи, джакузи, маникюр, козметик и стрелбище. Или поне аз това видях. Може и да съм пропуснала нещо :-)
Изстреляхме 70 патрона и доволни си тръгнахме. Той е много точен, а аз от 10 патрона оцелвам 7,8 в мишената. Но като за жена е добре, само че не мога да си зареждам пистолета. Много силно и рязко трябва да дръпна, а аз нямам толкова сила. Любо ме бъзика, че докато заредя ще убият някого или мен съответно :).

ЧРД блогчо, ЧРД Цвете!

На този ден блогчето отпразнува 2 години, а аз 26. Дано бъда здрава и имам повече поводи и време да пиша тук :-).
Не бях с голями очаквания за този ден и той с нищо не беше по различен от другите (горе -долу). Сутринта отидох на работа, зверски ме заболя корема и към обяд си тръгнах. Той ме боли от 2,3 седмици вече. Следобяд дремнах за 1 час и пак отидох до работата. Гери и Иво и тази година ме изненадаха, Гери беше дошла от Пловдив да ме поздрави и това много ме зарадва. Имам си и супер готин подарък. Благодаря, ще кажа съвсем скромно, защото наистина останах без думи и грейнах, когато Гери ми поднесе голямата сребърна кутия с розова панделка и каза "ето един скромен подарък от нас".

Отворих кутията, разрових се из хилядите малки, нагънати розови хартийки, намерих първо картичката, на която отгоре пишеше за най-сладкия рожден ден и също беше розова

А по-отдолу лесно разпознах розова камерка и сърчицето ми се разтупка. Те знаят колко мноооого обичам да снимам, и знаят, че моят фотоапарат се счупи миналата година и в знак на огромна мъка по него (защото е най-милият ми подарък) не исках да си купя друг, и знаят, че въпреки всичко ужасно много искам фотоапарат, и знаят колко много ще го ползвам... и вече 2 дни ходя по облаците от щастие, че си имам най-хубавият РОЗОВ фотоапарат

И казаха, че като го видяли такъв розов се сетили за мен и си казали "ето това е камерката за цветето"... (много се смях). И така го намерих сред хилядите розови листчета, сложен без опаковки, кутии, зарядни, просто ТОЙ, чакащ ме и го цунках от щастие. Включих го веднага и веднага направих снимка.
Цяла година тъжа за канончето и само ден преди рождения ми ден за последен път отворих шкафчето и го видях да си почива в калъфчето и се почувствах тъжно. За първи път се привързвам към нещо толкова много!
Подариха ми и страхотен букет от жълти и лилави лалета, мммм...:

Та..беше около 17.00 и нещо, нито обяд, нито вечеря, но отидохме да хапнем в едно заведение. Тъкмо се настанихме, аз извадих фотоапарата и казах "хайде да се снимаме". Като, че ли бях забравила това изречение. В отговор Иво каза "ето, почна се, а беше спокойно през последната година, хайде ще се снимаме" :-)))).
После си тръгнахме. Гери си замина за Пловдив. Иво и Ваня отидоха на летището да чакат някого и така.
По-късно ходихме до Мърфис. Но не по повод рождения ми ден, а защото всяка година на 17 март с брат ми ходим в Мърфис, за да празнуваме St Patrick's day, но тази година бяха преместили датата на 14, което съвпадаше с моя рожден ден. Там беше весело, както всяка година. Раздаваха от техните шапки, една малка топчица за ръгби, дайренце, хартиени смешни очила и т.н. Взехме си и фланелки. Пя Ани Лозанова, както и преди две години, аз я харесвам. Повеселихме се и си тръгнахме.
Благодаря по специално на мама, Лидето, Иво, Гери, Ели, Тони, Захари, Диди, Любо, татко, Стани, Или, Сту, Ивето, които ми се обадиха, за да ме поздравят. Много се зарадвах и на sms от Гера и на e-картичката от леля от Америка.

P.S. и както сигурно вече всички се досещат няма да ви ядосвам с лоши снимки повече :-). Хайде, че трябва да снимам

Пловдив

Първата неделя на февруари решихме да отидем до Пловдив при мойта кръстница да се разходим и да се видим. И вместо двама отидохме 6 човека. Оказа се много хубаво. Цял ден се разхождахме из стария град, по главната улица, пихме кафе, обядвахме в един ресторант в центъра. Времето беше доста слънчево. Следобяд дойде и мъжа й на Ива с някакъв приятел с моторите. Направихме и няколко снимки, то добре че беше Ваня да снима иначе пак трябваше да ви предложа снимки от телефона си. Много лежерно изкараме неделята и добре се разходихме. Все още се чудя как се събрахме толкова много хора и организирахме всичко толкова бързо.